This post is also available in: English
Не съм от любителите на месото, не само поради здравословни и еко причини, а и заради факта, че рядко ми се случва да си мисля за нещо наистина вкусно и то да бъде месо. Историята ми с тези кюфтета, които ще споделя сега с вас, обаче е различна. За първи път ги опитах, когато бях в Сицилия и една симпатична жена ги беше сготвила специално за мен. Италианците са известни с гостоприемството си, още повече в Сицилия, където отказването на храна е равно на светотатство. И така бях в ситуация, в която нямах избор, беше 40 градуса и аз трябваше да ям кюфтета, които бяха направени специално за мен. После разбрах, че тези кюфтета ще се превърнат в ядене, което приготвям всяка неделя, освен ако не постя.
Тези дни се порастърсих малко за етимологията на думата “кюфте”, идваща от турски и означаваща – “топка от месо”. Оказа се, че на много места по света има разновидности на византийските кюфтета. В съседна Гърция ги наричат “keftédes”, към които добавят мента, испанците им казват “albóndigas”, от арабски лешник и оттам нещо с кръгла форма. В Италия, пък, използват думата “polpette”, защото ги приготвят от полпата – най- крехката част на телето. Така, че със сигурност много култури са им отдали почетно място в кухнята си и то не напразно. Аз ви предлагам рецепта за най- вкусните кюфтета, които някога съм яла.
What do you think?