This post is also available in: English

Пиша този пост от място по-далеч от обичайното, край огъня, който Кало ми запали, за да се стопля. Първият ни огън. Нощта е толкова тиха тук в планината. Чувам мислите си така, сякаш имам събеседник до себе си. Щурчетата и другите диви животни са единствените звуци наоколо, а аз предпочитам да съм просто слушател, толкова е отпускащо, непринудено и свободно.

Всеки един сблъсък с новото, всяко едно приключение и пътешествие оставя в теб следи, които те променят неминуемо. Да се докоснеш до непознатото, да видиш и почувстваш, да се сблъскаш със същността си, със себе си – от теб зависи.

Обичам да пиша тези постове още на мястото, където се намирам, докато ги преживявам. Енергията и думите са най-силни именно тогава, докато живееш в мига. Опитвам се да не го изпускам, а да го изградя като част от мен самата. Трудно се усеща чрез думите, за това ви призовавам да живеете, да рискувате и да приемате новите предизвикателства с по-широко отворени обятия, ще разберете какво имам предвид.

Днес е последната ни вечер на това приказно място. Знаем, че приказките не съществуват, но също така знаем и как се пораждат – от точно тези моменти, в които живеем истински и смеем да мечтаем, безгранично.

Сами сме в радиус от километри, в компанията на двама четирикраки приятели, с немско потекло, с които разменихме доверието си още от първия ден. С тях си даваш сметка, че думите изобщо не са достатъчни, а присъствието и непринудената любов е онази сила, която ни сближава, дори от първия поглед и момент.

Сложността не е за живите. Винаги съм знаела, че колкото по-малко знаем едни за други, толкова по-истински и ценно живеем, не е ли така? За какво са ни хилядите езици, когато можем да говорим на онзи език – ЛЮБОВТА, струяща от очите ни, които са “оръжието” на безсмъртието ни.

На фон звучи Abel Korzeniowski, с неговите красиви произведения. Кало често ми се чуди, понякога и нервничи, че слушам предимно такава “меланхолична” музика според него. Често казва, че обожава всичко в мен, дори и най-дразнещите неща, с които го подлудявам. Получава се лека дилема.

Вчера ме събуди в 03:00 часа през нощта, когато отваряше малкия прозорец над главите ни, защото за пореден път бях пуснала всички печки из вилата. Той и любовта ми към топлото обаче ми разкриха най-красивата гледка, която някога прозорец е разкривала пред мен. Не бях виждала небето толкова чисто, звездите толкова ярки и много, а тишината толкова заглушителна. Същата вечер се подготвях за изпит в университета и прочетох един интересен казус за Windows и тяхната екстравагантна маркетингова рекламна програма през 1995-та година. В една от кампаниите им в Полша компанията потопила няколко журналисти в подводница, за да им покаже какъв би бил живота “в свят без Windows”. Сега вече имаме Windows10, който ни дава свободата да бъдем, където и каквото поискаме, дори виртуално, а други хиляди истински прозорци ни разкриват всеки ден изумителни гледки, но имаме ли очи и желание да ги видим и усетим?

Мястото от тази наша приказка е Пампорово, а домът ни бе една от вилите на комплекс Малина. Без много суета и подготовка просто тръгнахме, защото имахме нужда от тази тишина и почивка от големия град.

Мечтаех си да се събудя сред тишината и леката дивота. Изоставихме кафето и се заредихме с много чай. Какво е една планинска хижа без аромата на билки сутрин, освежаващата нотка на лимон и истински липов мед от Широка лъка?

Реших да започна една лека детоксикираща програма с French Secret tea, за да премахна от тялото си всички вредни вещества и токсини. Препоръчва се по време на подобна програма да се движите максимално много на чист въздух и аз мисля, че поставих подобаващо добро начало на програмите си.

Този пост стана доста по-дълъг от очакваното. А исках още толкова много неща да ви разкажа и покажа, но сега трябва да започна подготовката за новото ни приключение. След броени дни заминаваме към Лондон, отново ще си сътворим история, която да ви разкажем и покажем. Сега ви оставям да се насладите на останалата част от това кратко планинско пътешествие.

A, ако на някой му е интересно, Кало разказва…

“Тъй като много от вас ни попитаха покрай клипа кое е устройството, което сме използвали в него, ще ви разкажа малко за операционната му система и за какво го използваме.

Аз лично работя с две операционни системи, iOS и Windows, но най-вече използвам Windows-a за работа, тъй като повечето ми програми за видео и фото обработка са най-добре оптимизирани за тази система. Повечето плъгини и приставки  масово се поддържат само от Windows (поне тези, които аз използвам и са ми удобни). Наскоро същите програми изкараха доста добри подобрения под формата на ъпдейти за новия Windows 10, при който софтуерите вървят много по-гладко и бързо. Затова, освен настолен компютър, реших да си взема и Lenovo Yoga 720, който идва с W10, преносим лаптоп, който се превръща и в таблет, за да мога да си върша работата и от разстояние. Едвам свикнах с визията на новия Windows10 (вкъщи съм още със 7), но в един момент разбираш, че всичко е доста добре направено, като начин на подредба, дизайн и с умисъл. Всички знаем майтапите с Internet Explorer, че всичко се случва с “години” забавяне. Трудно ми беше да се пречупя, но новият им браузър “Edge” работи страхотно, като дори пести от батерията на лаптопа, а дизайнът му е страхотен, повече ми допада от Chrome. Една от най-готините му функции е, че можеш да рисуваш директно върху уеб страницата и да си отбелязваш/подчертаваш разни неща, докато четеш нещо например. Аз често рисувам мустаци с писалката на някои хора, докато браузвам…

Не обичам да пиша пароли, затова често използвам пръстови отпечатъци (Lenovo Yoga 720 има в долния десен ъгъл), като при телефоните. Освен това новата функция “Hello” от Windows е много хитро измислена. Независимо дали е ден или нощ, в момента, в който отвориш лаптопа, той сканира лицето ти и знае, че ти си собственикът му и ти го отключва, няма пароли, няма пръстови отпечатъци, външни хора не могат да имат достъп до него, което за повечето от нас е важно.

Често във фотографското ми студио използвам външен монитор, докато снимам, за да преглеждам снимките си или видеото в реално време. Сгъвайки лаптопа в позиция, като за таблет вече е много по-удобно, защото ми дава компактността и възможността да управлявам всичко само с пръст и то на голям и страхотен дисплей (резолюцията и големината е невероятна в този модел). Всъщност наистина е много удобно, защото няма нужда да носиш външна мишка, когато решиш да обработиш дадена снимка или видео на компютъра, а просто местиш плъзгачите с пръст или с химикалката, ужасно прецизно е и много удобно.

Лаптопът се предлага се в няколко варианта, аз лично си избрах “най-нагрухания” откъм параметри, защото работя с тежки видео файлове. И да, в 4К засичане/лагване няма, а мониторът поне за мен е един от най-добрите на пазара в момента.

Защо не MacBook-a? Обожавам ни MacBook-a, дори имаме още няколко устройства вкъщи на Apple, но за сериозна работа на мен никога не ми е бил удобен. За работа е много малък, трябва задължително да нося преносими хард дискове, защото просто никога няма място и около мен всичко става в кабели. За кафе и нещо под ръка – перфектният избор.

Обичам да имам свобода, да има нещо ново, което да следя и което да улеснява работата ми, затова МОЯТ избор поне на този етап си остава Windows и в случая Windows 10 като цяло. Повече информация за продукта и Windows може да разберете тук. “

……………………………………………………………..

Жилетка – Reserved

Риза – Zara

Обувки – Deichmann