This post is also available in: English

Остават само 2 дни до заминаването ни за Лондон и признавам, че вълнението ми е огромно. Не само защото ще останем там за около половин месец, както и безкрайните нови срещи и запознанства, снимки и спомени, проекти и планове, но и защото ще прекарам известно време с дядо ми, когото не бях виждала от 10 години. Това лято се видяхме за първи път и сякаш времето, което бяхме пропуснали заедно, нямаше никакво значение за нас. Важни са само моментите сега и това, което можем да изградим за в бъдеще. Не мислите ли?

Преди да замина за Лондон, нямаше как да пропусна да прекарам малко откраднато време и сред природата. Обожавам планината през зимата, когато е натрупало сняг, а слънцето отчаяно се опитва да го стопи. Тогава, когато, за да усетиш истинската зима, трябва да се откъснеш от бетонния град и цялата суета. Обичам да бягам от ежедневните проблеми и ангажименти. Там, където няма обхват, трафик и улици. Всичко е така просто устроено и същевременно толкова красиво и спиращо дъха.

Годината си отива, а спомените се трупат все повече и повече. Ако миналата година си мислех, че е успешна, то не знам как да нарека тази. Всичко се случва с такива бързи темпове, че чак ми е трудно да си направя равносметка за цялата изминала година. Това, за което мечтая и се боря става реалност с всеки изминал ден. Всичко се случва сега и това ме прави ужасно щастлива!

……………………………………………………….

Палто – GRAZIA

Дънки – Zara

Риза –  Broadway NYC Fashion

Ботуши- Alexander Krist

Чанта – Mezzanotte