Първата ми среща с Испания

by MintStories понеделник, юни 25, 2018

This post is also available in: English

Испания, измина почти месец от първата ми среща с нея и определено разбрахме, че сме сродни души, дори сега ми липсва. Видях и двете й страни, едната беше Барселона, така жива и луда, че чак те уморява на моменти от прекалено красивите гледки, разни интересни истории и хора. Навсякъде има много хора, напомни ми за Лондон малко преди Коледа, а още дори не беше в най-силния си сезон! Има чар и в това, определено, но не бих казала, че мога да прекарам всеки ден така, в един момент те задушава. Успях да видя и другата й страна, по-спокойната, китна и загадъчна – Калела (Calella), красив крайморски град на 58 км. североизточно от Барселона в Каталуния. Е, тя вече ме очарова истински и накара да се влюбя в Испания. Можете небрежно да си лежите по цял ден на плажа и да събирате слънчеви лъчи, докато слушате хубава музика от близкото заведения на плажа с каничка Сангрия, активно да прекарате деня в спорт (има перфектните условия за това, успя да ме изненада приятно, не случайно бяхме на йога лагер точно тук, вижте спортните ми постове от Испания – част 1 и част 2, ако все още не сте) или да си направите малко екскурзии до местни атракции с лодка, кола или влак (съседните крайбрежни градчета са интересни – Malgrat de Mar, Blanes, Sant Pol de Mar и още много други, има поне 3 ботанически градини със страхотни гледки към морето – препоръчвам ви The Botanical Garden of the Costa Brava – Marimurtra, но задължително посетете и поне някое от рибарските градчета, за да опитате вкусна и прясна риба), а самата Calella спокойно съчетава старинни квартали с уникална архитектура, красива испанска мозайка, но и модерни хотели, магазинчета и ресторанти, които са в духа на всичко останало.

За първи път се впуснах на организирана екскурзия, обикновено всичко си правя аз сама, от самолетните билети, до хотела и местата, които да разглеждаме и посетим, харесва ми да организирам като цяло пътуванията ни, не ме напряга това, даже ми е най-приятната част от всичко, научавам толкова много неща за мястото още преди да го видя. Но този път нещата пое майка ми и нейният йога клуб. И честно да ви призная не бих го повторила пак, това да разчитам на организирана екскурзия от друг или агенция, защото имаше някои “сладки” разминавания като това, че стаята ни беше първоначално без прозорец дори, супер тясна, че чак депресираща и трябваше да си доплатим, ако искаме хубава стая с прозорец или тераса с гледка (около 140 евро за целия ни престой, а самата ни екскурзия беше цялата 800лв. със самолетните билети, закуска и вечеря), но за това не бяхме предупредени, че е така или поне не ни беше даден избор, за да си изберем каква стая искаме още преди да тръгнем, една част от групата беше с по-късен полет от нас и те не бяха предупредени и още други неща, които може би не биха подразнили други хора, но мен ме побъркват меко казано. Със сигурност не ми харесва липсата на контрол и фактът, че знам, че мога да го направя по-добре и по начин, който аз искам и харесвам. Може би прекалено много съм пътувала вече и не ми представлява трудност да си подготвям сама нещата, да изпипвам детайлите и да не разчитам на друг. Както и да е, лошото при мен със сигурност се забравя доста бързо, останаха само най-милите спомени като малкото типично испанско предверие в Calella с толкова много история и една мраморна масичка от стара шевна машина, на която някой някога е създавал кой знае каква красота… Един дядо така истински ми се зарадва като видя, че снимам, че отключи лявата врата и повика неговата баба да види какво се случва във входа им. Ако говорихме един език сигурно можехме да си кажем толкова много, но аз не разбирам испански, а те нямат и понятие от английски език, останахме само с усмивките на лицата си и емоциите. Обожавам точно тази слънчева Испания!

Не знам как беше възможно да съм толкова по-продуктивна там, да свършвам повече задачки от разстояние и да успявам да тренирам по два пъти на ден, а в София да ме обзема такъв тотален хаос. Може би тайната е в работното място с бонус гледка към морето, шума на вълните и песента на странните птички, които много ми приличаха на папагали, десетките километри, които извървях (задължително си вземете удобен чифт обувки, аз обиколих Барселона със зелените ми Reebok, които освен удобни са и перфектно комбиниращи се с всякакви визии), ужасно вкусните плодове и ароматните лимони в компанията на най-освежаващата напитка всяко лято – джинът, който освен това е и сред най-нискокалоричните питиета. So без много, много угризения!

Скоро мисля пак да се насоча към Испания, искам да я покажа и на Кало така, както аз я видях и усетих (все пак на това пътешествие бях за първи път без него, а всички снимки са дело на мама <3), защото знам, че ще влюби и той в нея, а и има толкова още много да видя. Нямам търпение!