This post is also available in: English

Здравейте, приятели! Това може би ще е първият пост, в който ще ви споделя нещо толкова лично за мен. Реших да напиша този пост, за да ви покажа, че човек трябва да израства и да преодолява и заобичва комплексите си, защото именно малките недостатъци ни правят уникални. Сигурно може да ви учуди, но моят най-голям „комплекс“ в живота бяха редките зъби. Толкова голям, че никога не се усмихвах и не гледах хората в очите, защото си въобразявах, че те все се вторачват в зъбите ми. Проблемът се появи още, когато бях малка и децата в училище ми се подиграваха и питаха непрекъснато защо имам толкова голямо разстояние между предните два зъба и аз не знаех какво да им отговоря. Родителите ми веднага взеха мерки и ме заведоха при специалист, който направи специална шина за мен, с която да ми се сгъстят и наместят зъбите, докато още не ги бях сменила всичките. Шината обхващаше цялата ми челюст, не можех да говоря, да ям или да излизам с нея, а само да я нося, докато спя вечер, но за съжаление винаги несъзнателно я изплювах през нощта. И така проблемът не се реши и се научих да живея с него. В един момент всички около мен пораснаха и започнаха да ми повтарят колко всъщност е чаровно това разстояние, колко известни личности имало с такава цепка, превърна се даже в мода сред моделите, но аз никога не виждах нещо красиво в това. Четях за най-различни начини как да премахна разстоянието между зъбите ми, докато не срещах човека, който ме научи да обичам всички малки несъвършенства в себе си, защото именно в тях се е влюбил. Всеки комплекс е проблем преди всичко вътре в нас самите, който трябва да надраснем. В момента ми се струва толкова нелепо, че съм се била срамувала и притеснявала от подобно нещо, но човек се учи цял живот да уважава и обича себе си. А вие какво мислите за комплексите? Можете ли свободно да говорите за тях?

Оказа се, че има и положителна страна на това да имам редки зъби, защото никога не съм имала кариес през живота ми, пломба или какъвто и да е било проблем. Не знам дали е заради факта, че няма как да се задържи храна между зъбите ми, използването на електрическа четка, редовната грижа или просто ген, но съм късметлийка. Между другото не знам какво мислите за електрическите четки за зъби, но аз лично не си представям да премина към друг тип четка скоро. Моята е поръчвана от „Vanity Planet“ и съм много доволна, защото чувствам зъбите си много по-чисти, не ми дразни венците, а и с едно зареждане мога да използвам четката почти месец. Вибрациите са странни в началото, леко гъделичкат и може да не ви допадне чувството, но се свиква много бързо.
При пастите за зъби обаче не съм имала късмет да попадна на такава, която наистина да избелва зъбите. При повечето дори и не забелязвам подобрение, но според мен няма и как да получа кой знае какъв видим ефект от подобен тип продукт. За това реших да изпробвам лентичките „PearlGuard – Orax Dent“, за които толкова много блогъри изказаха положително мнение и честно казано и аз останах доволна. За първи път забелязах видим ефект, с около 2 тона избелиха зъбите ми и то без да ми костваше много труд, каквато и да е болка или дискомфорт. Разбира се, резултатът не може да се сравни с професионалното избелване, но и цената на лентичките не може да сравни с него. Така че ги препоръчвам с две ръце.

Надявам се този пост да е бил полезен за вас. И ще се радвам да ми споделите повече за вашия опит с избелването, пастите за зъби, електрическите четки за зъби и всичко, което използвате в грижата за хубавата усмивка. : )