This post is also available in: English
Замисляли ли сте се, че това, което правите всеки ден – може да бъде най-прекрасното нещо? Работата да бъде всичко, за което сте си мечтали. Необходимо е едно единствено нещо – да правите това, което наистина обичате. Звучи лесно, но наистина е трудно на практика, защото много неща не зависят понякога от нас, за да бъдем това, което искаме.
Всеки ден се сблъсквам с хора, които винаги се оплакват, че отново трябва да ходят работа. Това е поредният им гаден работен ден, в който ще трябва да „киснат“ в офиса, имитирайки загриженост към работния процес и фирмата, за да получат така мечтаната и бленувана месечна заплата. И така ден след ден, месец след месец, година след година и в един момент целият живот се е изплъзнал пред очите им.
Всичко това го казвам с една единствена цел – ценете времето и живота си, приятели. Работете това, което искате, обичате, вашата страст и желание, за да бъдете професионалисти и наистина успели в работата си. Ако не сте удовлетворени от нещо – променете го.
MintStories за мен никога не е било работа, а винаги удоволствие и забавление. Понякога ми отнема повече от 8 часа на ден да направя нещо свързано с проекта, но разполагам с цялото си време. Както зад всяка добра идея стоят винаги група хора, които ще кажат „откажи се“ и „не става“, и тук бях посъветвана същото да направя. Въпросът е да повярвате в себе си и вашите способности и да не се страхувате да сбъдвате мечтите си. Винаги ще има „приятели“, които ще ви кажат, че „нещо такова“ няма как да върви тук, но изборът е изцяло ваш. Когато работата е удоволствие – тя престава да бъде работа.
………………………………………………………………………………..
Фотограф – Kaloyan Hristov
Грим – Boryana Stefanova
Панталон/бюстие – Cliché
Часовник/колие – Oxette
Място – Paradise Center
Eli
август 14, 2015И на мен ми се иска да разполагам с цялото си време и да го влагам само в блога, но за съжаление не става… Трябва да има нещо, което да ми пълни хладилника и плаща сметките 🙂 Всъщност, обичам си работата и за момента не ми е в тежест, напротив.
Радвам се, че има хора, които са се “освободили”, обаче – независимо как можете да си го позволявате, се надявам да продължите да правите такива красиви неща. И да, аз съм от хората, според които за момента в БГ с блогване пари не се правят. Надявам се това да се промени, но засега с начина, по който аз лично съм решила да водя блога – не виждам начин да печеля достатъчно от него. Но това си е мое решение и всеки може да ме нахока, че сама се спъвам 🙂
Та, продължавайте – щом имате възможност, влагайте цялото си време и усилия в креативност. Заслужава си!
mintstories
август 15, 2015Здравей, Ели!
Много благодаря за коментара.
Всяко едно начало е трудно, придружено с много лишения и откровено – злоба.
Много са хората, да не кажа всички около нас, които ни казваха, че с подобен блог бъдеще в България няма. И че от това не могат да се изкарват пари и да се усети от атмосферата да си истински блогър.
Ние сме малка държава, където блогърството все още не е развито, а тепърва това ще се случва. Манталитетът на повечето хора в България не позволява на креативността и отдадеността да достигнат едно по-различно от познатото ниво за нашите ширини.
Ние сме freelancer-и, занимаващи се с много други неща, освен блога, което ни позволява до голяма степен да организираме графика си и да остава време да създаваме тези постове. Наистина отнема много време, но, ако човек иска да погледне от друга перспектива, а не мисли само за пари – ще може да се запознае с толкова много хора, да трупа опит, виждане за детайлите… и в един момент това отваря много врати и възможности, които те учат на много неща.
Истината е, че човек не трябва да се отказва, въпреки всичко и да прави това, което обича, да живее в него всеки миг и да го чувства като всичко.
Тогава си истински успял 🙂
Платено блогърство в България не съществува.
Продължавай с това, което правиш и не се отказвай,
Прекрасен ден,
Калоян
MintStories team
Eli
август 18, 2015За атмосферата съм напълно съгласна – в началото ми беше доста самотно и на моменти се чудех за кого (аджеба) пиша, но с времето и с все повечето блогове се “намерихме” 🙂 Сега мога да кажа, че има не един и двама БГ блогъра, които ме вдъхновяват, а това само е мотивация да продължавам да правя това, което ми харесв.
Колкото до платеното блогърство – не ми и липсва, ч си го нямаме тук (повече ми липсват други неща), но за някои е демотивиращо. Аз съм избрала своя път и той не включва опаричване, но това не значи, че не ми се иска поне да го имам като опция някой ден 🙂 Мечти!